Маслени бои е общо понятие за бои, при които пигментите са разтворени в различни видове масла. Използват се основно в живописта. Като "носител" на пигментите се използват ленено, маково, слънчогледово, орехово и др. масла. Обикновено се продават в метални туби.
Поради гъстотата им, маслените бои обикновено се използват с разредители, най често терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма и при маслените бои се използва терминът "акварелна техника". При неразредени бои и при по-дебело покритие (което може да достигне няколко сантиметра) е налице "релефна техника" и т. н.
Живописта с маслени бои се отличава от тази с темперни или акрилни бои най-вече по дългия период на съхнене на творбата. По тази причина маслените бои се считат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен това използването им технологично предпоставя покриването на картинната повърхност (платно, дърво и мн. др.) с някаква основа, наречена грунд (от тук: грундиране).
Маслените бои се отличават с дълготрайност и доброто съхранение и дълбочината на цветния тон. Маслени бои се използват и за битови цели, най-често на основа на ленено масло.
Акварел
Акварел (от италиански acquerello) е както размиващата се във вода боя (водна боя), така и творбата, която се рисува с нея с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) - често и върху текстилна основа.
Основни пластификатори, които се използват при приготвянето на акварелните бои са пчелният мед и гуми арабика. Освен класическите акварелни бои днес са разпространени и т. нар. акварелни моливи, които допълнително обогатяват възможностите на тази техника.
Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. По-често се търси игра на цветовете, отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. По правило, за разлика от други живописни техники, боите не се смесват. Техниката лесно се съчетава с гваш и рисунка с туш.
Някои от известните български акварелисти са Никола Маринов, Константин Щъркелов, Петър Младенов, Янко Янев, Илия Цоновски и други.
Finger paint - рисуването с пръсти като метод в детската терапия
Рисуването с пръсти е форма на експресивно поведение, която може да разкрие значими личностни характеристики. Това е типично както за този тип рисуване, така и за други форми на художествено себеизразяване. Особеното на тази експресивна форма обаче е в това, че тя дава възможност на децата да се избавят от потиснатостта, да преодолеят страховете си и да придобият увереност в себе си. Тези свойства на рисуването с пръсти го приближават до играта с кал. Рут Шоу, основателката на съвременния вариант на този метод, отбелязва, че “рисуването с пръсти произхожда директно от играта с калта - това, което бих добавила като особено при този тип рисуване е многоцветността му“. Рисуването с пръсти днес се явява диагностичен проективен метод, средство за стимулация на свободните асоциации, част от психотерапията и игровата терапия. Главна особеност на тази методика е в това, че процеса на проектиране не се сдържа и ограничава от нищо. Свободното изразяване на емоциите, влеченията и импулсите на детето не срещат граници при този подход. Ако при другите видове графично творчество се изисква достатъчно добре развита мускулна координация (това може да застави неувереното дете да се откаже да рисува това, което искате от него), при рисуването с пръсти вероятността да се претърпи неуспех е много по-малка - тук движенията могат да бъдат прости и несръчни. Психолозите твърдят (и имат солидни основания), че децата много рядко не приемат този метод, и в това се състои неговото важно преимущество.
Рисуването с пръсти е санкционирана “игра с калта”, която позволява на децата да покажат наяве своите агресивни импулси. То води до удовлетворение на деструктивните влечения, като в същото време не е деструктивно и не предизвиква в детето страх от наказание. При рисуването с пръсти ситуацията има игрови характер и вероятността детето да изпита страх е минимална. Ако решите да прибегнете до този метод, ще ви е нужен голям лист хартия, около 60 х 50 см. Хартията е нужно да бъде достатъчно плътна, за да понесе обилната употреба на вода. Що се отнася до боичките - има специални набори от такива боички, които са с необходимата пастообразна консистенция, лесно се отмиват и са безвредни за организма, ако детето изведнъж опита да ги опита на вкус. За заниманията е нужна и достатъчна “порция” вода.
Можете да започнете заниманието си така: кажете на детето, че имате най-разни цветове боички и то може да се опита да нарисува нещичко без помощта на четка. “Ти имаш пет пръстчета на едната ръка и още пет - на другата. Това е много повече от една четка. Можеш да нарисуваш с тях каквото си поискаш”. След това навлажнете хартията и дайте на детето боичките. Когато детето завърши рисунката си, поискайте от него да й измисли име и да съчини история по нарисуваното.
Детският терапевт Вирджиния Екслайн описва следния случай:
“Вниманието му привлякоха купичките с боички за рисуване с пръсти.
- Какво е това? - попита той с интерес.
- Това е боичка за рисуване с пръсти, - отговорих аз.
- С пръсти? Но как се прави това?
Показах му как се рисува с тези боички.
- За начало трябва да намокриш хартията и след това да нанесеш на нея малко боя. После можеш да я размазваш с пръсти или с цяла ръка. И това е, просто е, нали? И ти можеш да рисуваш с тези боички, ако искаш.
Той ме слушаше много внимателно.
- Значи това са боички за пръсти?
- Да, боички за пръсти, - потвърдих аз.
Той внимателно потопи пръста си в червената боя”. (Вирджиния Екслайн. Развитие на личността в груповата терапия. М. Апрель-Пресс, ЭКСМО-Пресс, 2000.)
Ситуацията на рисуването с пръсти в много отношения напомня игровата и предоставя уникалната възможност да се получат данни за поведението на детето - говорят положението на тялото му, скоростта на движенията му, честотата на дишането и спонтанните му изказвания. При рисуването с пръсти можете да наблюдавате две противоположни тенденции в поведението на детето - дистанцираност и въвлеченост. Дистанцираността се проявява при прекалено внимателното използване на боичките. Детето се опитва да намали колкото се може контакта с боите - може да крие едната си ръка зад гърба, да потопи в боичките си само един пръст. То задава много въпроси, опитва се да следва инструкциите и указанията, в процеса на работа често се отвлича, извършва неловки движения и рисува предимно геометрични фигури или нещо стереотипно. В тази ситуация се проявяват инфантилност, негативизъм, враждебност, неудовлетвореност.
При въвлечеността картината е съвсем различна. Детето може да включи в рисуването не само пръстите и дланите си, но и движенията на цялото тяло. То дори може да се постарае да се оцапа цялото с боички. Такова поведение говори, че детето получава удоволствие от контакта с калта (което, очевидно, не е било достатъчно в живота), но може да бъде и израз на агресия и враждебност. Ако детето заема цялото свободно пространство на листа или дори в процеса на рисуване излиза извън предела на хартията, това говори за несдържаност, слаб емоционален контро, свръхагресивност, експанзивност. Такива деца не признават авторитети и изпитват наслада от импулсивните, често деструктивни действия. Обратно - когато детето заема малка част от листа за рисунката си, се интерпретира както в рисунъчните тестове - указва за сдържаност, затвореност, тревожност.
Има много възможности за интерпретация както на различните аспекти на процеса на рисуване с пръсти, така и на получените резултати, но за нас е по-важно това, което може да наречем терапевтичен аспект на тази методика.
От гледна точка на терапията е важно не това, което детето създава като крайна продукция, а това, че то придобива нов субективен опит. Рисуването с пръсти включва не само “изобразяване на проблем от детето”, но и неговото преживяване. В такава ситуация, когато детето е максимално свободно от каквито и да било изисквания и ограничения, то може да се обърне към вътрешното си “Аз” и предаде на листа хартия най-дълбоките си преживявания и опит. Детето овладява нов език, ново средство за изразяване на своето “Аз”, което може да изрази физически, кинестетически (чрез усещания) и емоционално. Контактът с вътрешния опит на детето, по правило открива път към вербалния контакт с околните. Изразявайки на хартията своите преживявания, страхове и тревоги, детето става далеч по-открито и готово за тяхната вербална преработка. Немаловажен при работата с деца е и фактът, че техниката рисуване с пръсти е много “жива” процедура, която носи на детето удоволствие и му доставя весели и радостни преживявания.
Графично рисуване
Графичното рисуване е визуално изкуство, което използва всякакъв вид рисувателни инструменти за отбелязване на двуизмерно пространство. Някои нормално използвани инструменти са графитните моливи, химикалка и мастило, мастилени четки, восъчни цветни моливи, пастели, маркери, остри игли или ножове, или ралични видове метали като се използват в моливи за постигане на сребристо,златно или друго искрене. Художник, който придобие по-добри способности често бива наричан чертожник или маистор на рисунъка.
Малко количество материал се поставя върху двуизмерната повърхност, който остава видими следи. Процесът е близък до този на живописното рисуване. Най-честата повърхност за графичното рисуване е хартията макар, че и други материали като картон, палстмаса, кожа, платна и дъски могат да бъдат изпозвани. Материалът също се е превърнал в начин на публичен израз под формата на графутени изкуства, поради лесния достъп до пермаментни (постоянни ) маркери.
Определения
Графичното рисуване е форма на визуално изразяване и една от главните във визуалните изкуства. Графичното рисуване е различно от живопистното рисуване. Често техниките им могат да бъдат объркани, защото подобни материали могат да изпълняват и двата вида задача. Правата разлика между тях е, че живописното рисуване включва употребата на пигменти, нормално нанесени с четка бърху плат или порготвена материя, докато графичното рисуване главно е заето с маркирането на линии върху хартия.
Терминът чертая подсказва процес, който се различава от традиционалния живопис. Графичното рисуването често е изследователско, с значително наблягане на наблюдение, ре�?аване на проблеми и композиция. В контраст, традиционалното живописно рисуване често е средство на завър�?ване на готова скица. Трябва да отбележа, че модерните художници често обединяват методи за графично рисуване в своите живописни работи.
Същност
Рисунките могат да бъдат презентации, изобразяващи сцени които художникът наблюдава, спомня или си представя. Могат да са реалистични до толкова, че да са близки невероятно до реалността (традиционални портрети), архитектурни графични рисунки или драсканици едва доближаваики се до реалността (скици), и високо стилизирани (детски, карикатури), абстрактни (автоматични графични рисунки, ентоптическа графоманиа). Подрисунките са подготвителни за живописното оцветяване, които биват покрити в процеса на работа.
Материали
Хартията идва в разнообразие от качество и цветовe, от весникарска до надценени и висококачествени приблизително скъпи хартии понякога продавани като отделни листи. Хартията може да варира в структора, нюанс, хим. киселинност, и сила когато е мокра. Гладката хартия е добра за предаване на финни детайли, но хартията с по-грапава повърхност ще задържи материала с, който рисувате по-добре. Следователно по груб материал е по-полезен за произвеждане на по-дълбоки и тъмни контрасти.
За работа с химикали и мастилени изработки често се използва печатарска хартия, но по-тежката хартия се държи по-добре. Рисувателния картон създава твърда повърхност, която по същество е добра за мастило или финни детайлни графитни рисунки. Студено пресованата ахртия за водни бои понякога е предпочитана за мастилени изработки поради структората си. Често се проследява велен за експериментиране върху моливна рисунка за отбелязване или запазване на техника за крайната страница.
Редица инструменти редовно се използват в процеса на рисуване. Към тях се включват острилким, гласпапир, хлебна гума, смесващ пън или парче хартия и велур. Други инструменти, които понякога са от полза са копирна хартия, транспортир, линия, филм за фрискет, фиксаж и чертожна лента. Използването на триножник или наклонена маса намаля искривяващия ефект на перспективата.
Едно ново средство за четане е възможността да чертаета на компютър. Съвременните художници раз�?иряват сверата на връзката между термина „рисуване“ обхващаики представяне и мултимедиини изработки, употребяваики клони на дървета като инструменти за чертане и моделиране на образи от въглеродни отлагания от дим.
Вид на графичния процес
По-важно от това да работи върху някоя задача, артиста е по-вероятно да иска да добие разбиране за това как работят различните видове медиа. Различните рисувателни материали могат да пъдат изпробвани върху листи за упражнение за да може да си напражи сметка за полза и консистенция, и как да поставя материалите за добиване на различни ефекти.
Щриха на материалите може да бъде използван за контролиране на изгледа на образа. Мастилените рисунки често използват защриховане, което е съставено от група паралелни щрихи. Кръстосано защриховане използва щриховането в две или повече посоки, за да създате две или повечепотъмен нюанс. Начупеното щриховане или линии, които се прекъсват се използва за създаване на по светли нюанси и с контролиране на плътноста на прекъсване може да се постигне степенуване на нюанса. Най-накрая рисувнаето с точки или безразборното им поставяне върху страницата също може да бъде използвано за създаване на структура или сянка.
В скицирането се използват подобни техники, макар със молив и пръчки за драскане или стъргане могат да се постигат продължителни изменения в нюасите. За най-добри резултати нормално линиите в скицата се чертаят така че да следят контурните извивки на повърхноста, създавайки ефект за дълбочина. При рисуване на коса, следваите линиите на скицата следваики посоката на растежа на косата.
Нормално скицата се запълва спрямо с коя ръка борави художника. Човек употребяващ дясна ръка, ще иска да рисува от ляво на дясно с цел да не замаже образа. Понякога художникът ще иска да остави част от рисунката бяла докато я попълва в останалата част. Може да използвате фрискет (което и да е парче метал или фолио за защита на зони, който искате да останат непокътнати в прочеса на работа). Формата на областта, която искате да запазите просто се изрязва от фрискета и се закрепя за повърхноста на която рисувате. Така ще защитите повърхността преди да е готова за попълване.
Друг метод за запазване на рисунката е като напръскате повърхността с фиксаж. Това ще задържи свободни частици от материалите по-плътно за повърхността и ще попречи да се размаже. Все пак фиксажният спреи използва химикали които могат да се отразят отрицателно на дихателната система, така че трябва да се използва на добре проветрени места например отвън.
Нюанс
Нюансирането е техниката при която се изменя нивото на нюанса на листа за изобразяване сянката на материал както и положението на сянки. Обръщането на внимание на отразената светлина, сенките и силно осветените точки може да доведе до много реалистично интерпретиране на образа.
Смесването използва инструмент да мести материала за рисуване по хартията за да покрие оригиналните щрихи. Това е възможно единствено когато използвате материал като графит или въглен които не са фиксиране или пермаментно свързани след нанасянето. Когато е нужно нюансиране и смесване, художникът може да приложи комбинация от пръчка за смесване (навита хартия във формата на пръчка), меки салфетки и хлебна гума. Велура е особено полезна за създаване на меки структури и за премахване на материал за изсветляване на нюанса.
Има безброй методи за съзраване на структури в картината. Освен избирането на подходяща хартия, типът на материалите и техниката на рисуване които то доведът до безкраино различни структури.
Структурата може да изглежда по-реалистична, когато е нарисувана до по-контрастна структура. Следователно по-груба и необработена структура поставена до по-меко нарисувана област ще се забелязва повече. Подобен ефект може да се постигне при рисуване на ралични нюанси в по голяма близост една до друга. Светъл ръб до тъмен фон ще изпъква за окото и ще изглежда сякасх почити плува по повърхноста.
Композиция
Измерване на очертанията на предмет докато го рисувате е важна стъпка за получаване на реалистично пресъздаване на реалния предмет. Прав инструмент за рисуване държан хоризонтално или вертикално може да бъде използван за измерване на ъглите на различни страни. Тези ъгли могат да бъдат пресъздадени върху рисувателната повърхност и после да бъдат проверени за да се подсигурите, че са точни. Друга форма на измерване е сравняването на относителните размери на различни части от обекта. Пръст поставен на определена точна по прав инструмент може да се използва за сравняване на измерения с различни части на обекта.
При опит за рисуване на някоя сложна форма като чове�?ка фигура е по-лесно първо да се представи като поредица от прости фигури. Почити всяка форма може да бъде изобразена от комбинацията на куб, сфера, цилиндър и конус. След сглобяването на простите фигури в прилика може да преработите рисунката в по-точна и изчистена форма. Линиите на простите форми се отстраняват и се заместват от крайните прилики.
По изискана форма на рисуването на тела залага на доброто разбиране на художника на чове�?ката анатомия и пропорции. Тренираните художници са запознати с структората на скелета, връзката на ставите, положението на мускулите, движението на сухожилията и как различните части работят заедно в процеса на движение. Това позволява артиста да пресъздаде по реалистични пози, които не изглеждат изкуствени или схванати. Артистът също е запознат с това как вариират пропорциите зависеики на годините на обекта, специфично при рисуване на портрет.
Перспектива
Линиината перспектива е метод за създаване на портрет на обект на плоска повърхност така че измеренията и да се смаляват с разстоянието. Паралелните, прави ъгли на обект, без значение дали сграда или маса ще следят линиите, които се събират в точка в безкраиността. Нормално тази точка се намира някаде по хоризонта, зажото сградите се строят по права линия с хоризонта. Когато се наредят голям брой сгради са подредени под права линия и хоризонталните горни и долни части на сградата ще се клонят към точката на изчезване на хоризонта.
Когато и четерите страни на сградата са нарисувани се пресичат с паралелните линии образуваики двете точки на изчезване намиращи се на хоризонта. Като едната може да се намира на листа а другата извън него. Това се анрича „двуточкова перспектива“. Събирането на Вертикалните линии в трета точка в небето създава „триточкова перспектива“.
Дълбочина може да се нарисува със няколко техники в допълнение на перспективата. Обекти с еднакъв размер трябва да се рисуват все по-малки, колкото са по далеч от наблюдателя. Следователно задната гума на кола ще изглежда малко по-малка от предната. Дълбочината може да се изобрази и със структура. Колкото повече е отдалечена структората на обекта става по-сбита и отрупана, получаваики налпълно различно естество отколкото ако е близо. Дълбочината може да се изрази и с намаляне на контраста на по отдалечени обекти, и използване на по-бледи цветове. Това ще пресъздаде ефекта на атмосферна неясност, мътност или мъгла и ще накара окото да се концентрира главно на обекти нарисувани в преден план.
Художествено майсторство
Композицията на образа е важен елемент в създаването на интересна работа на художествено достойнство. Художникът планира местоположението на елементите в изкуството за да предаде идеи и чуства с зрителя. Композицията може да определи фокуса на изкуството и резултата му като хармоничност в цяло, за да е естетически привлекателно и стимулиращо.
Отразяването на темата също е ключов елемент в създаване на артистичен детайл, и взаимодеиствието на светлина и сянка е ценнен метод в съндъчето с инструменти на художника. Многобраините светлинни източници например могат да премахнат бръчките в лица и да придадът по млад облик. В противоположност, единичен светлинен източник например ярка слънчева светлина може да подчертае всяка структора и да накара интересни черти да изпъкнат.
При рисуване на обект или фигура, опитният художник обръща внимание както на пространството в силоета и извън него. На външната страна се гледа като отрицателно пространство и също може да е важно за изобразяването на обекта. Обекти поставени в заден план на фигурата трябва да изглеждат прилично вместени, когато могат да се наблюдават
Учебните работи са чертежни планове с цел подготовка за финалния образ. Ученията могат да се използват за определяне на облика на точно определени части от образа или експериментиране с определянето на най-добрия начин за завършване на целта. Въпреки това добре изработена учебна рисунка може да е изкуство по себе си и дълги часове работа могат да бъдат заложени в завършване на учебна рисунка.
